Credits
“Was Du Mir Bist?” – What Are You To Me?
Lyrics: Eleonore van der Straaten
Music: Erich Korngold – Drei Lieder, Op. 22
Soprano – Jessica Leschnikoff
Piano – Victoria Vasilenko
Director and postproduction – Nikolay Skerlev
Sound Engineering & Mastering – Lenko Draganov
(C) Jessica Leschnikoff 2022
For more information:
Erich Korngold – http://www.korngold.com/
Bulgarian translations kindly provided by Dr Dragomir Dimitrov:
| Erich Korngold – Drei Lieder, Op. 22 | |
|---|---|
| Was Du Mir Bist? | What Are You To Me? |
| Was du mir bist? Der Ausblick in ein schönes Land, Wo fruchtbelad’ne Bäume ragen, Blumen blühn’ am Quellenrand. Was du mir bist? Der Stern’ Funkeln, das Gewölk durchbricht, Der ferne Lichtstrahl, der im Dunkeln spricht: O Wand’rer, verzage nicht! Und war mein Leben auch Entsagen, glänzte mir kein froh Geschick, Was dur mir bist? Kannst du noch fragen? Was du mir bist: mein Glaube an das Glück |
What you are to me? The view of a beautiful land, Where rise fruit-laden trees, Flowers bloom at the water’s edge. What you are to me? The star sparkle that breaks through the cloud, The distant light rays, there in darkness says: Oh Wanderer, don’t despair! And were my life one of renouncement, Conspicuous only to me, without happy fortune, What you are to me? Have you to ask? What you are to me: my faith in happiness. |
| Не чакай ме | Donʼt wait for me |
| Не чакай ме, не ще се върна там, за мен умряха вяра и любов! Душата ми е в траурен покров, аз искам да остана вечно сам. |
Donʼt wait for me, I wonʼt get back there, for me trust and love are dead! My soul is covered by a winding-sheet, I wish to remain forever alone! |
| Защото знам, ти никога не ще ме разбереш, ни мен, ни ориста на моя черен ден. Не чакай ме, не ще се върна там, аз искам да остана вечно сам! |
Because I know, youʼll never understand me, neither me, nor the fate of my black day. Donʼt wait for me, I wonʼt get back there, I wish to remain forever alone! |
| Защото знам, ти никога не ще ме разбереш, ни мен, ни ориста на моя черен ден. Не чакай ме, не ще се върна там, аз искам да остана вечно сам! |
Because I know, youʼll never understand me, neither me, nor the fate of my black day. Donʼt wait for me, I wonʼt get back there, I wish to remain forever alone! |
| Росита | Rosita |
| Чуй, Росита, мойта болка! Чувства нежни с песента изливам. Щом те зърна, се опивам и без теб в живота нямам цел. Аз надеждата не губя, да спечеля тебе, сеньорита, със целувки до насита любовта да няма тя предел. Ти, Росита, сладка дона, що гориш сърцата днес на всички, с твойте въглени очички ти, Росита, моя си мечта. Моя сладка си мадона. Младостта си дай ми за награда, че сърце ми по теб страда, цвете нежно, в плен на любовта. |
Listen to my pain, o Rosita! I pour down gentle feelings in this song. As soon as I see you, I get excited and without you I have no goal in life! I donʼt lose the hope, to win you, señorita, with kisses in abundance this love to have no end. You, o Rosita, sweet doña, who are inflaming the hearts of all today, with your charcoal black eyes you, o Rosita, are my dream. You are my sweat madonna. Give me your youth as a reward, since my heart is suffering because of you, o gentle flower, in captivity of love! |
| Горчиво Кафе | Bitter Coffee |
| Когато след пир полунощен самотен, на зиг-заг се връщаш дома И киска се вихър над жребий сиротен И плаче безлунна тъма, побързай, побързай,на спиртника прашен тури тенекийно джезве – на винени пари под при стъпа страшен, свари си горчиво кафе. |
When after a midnight lonesome feast you go back home in a zigzag gait and а whirlwind sneers at your forelorn fate while the moonless darkness weeps, hurry up, hurry up, on a dusty spirit stove put a coffee pot of tin and while fearsome winy vapours spin make your bitter coffee of sorts! |
| Отвориш ли тръпнейки плика ѝ цветен и лъхне ли дъх мразовит, опит от тъгата на поздрава сетен, не гледай тъй блед и убит изтрий от сърце си мечтите парфюмни за черни очи кадифе под тъмната стряха на мисли безумни – свари си горчиво кафе, под тъмната стряха на мисли безумни – свари си горчиво кафе. |
If you open her colourful envelope in a thrill, and if а frosty breath spreads still intoxicated by the sorrow of her greetings spoken, do not look so pale and broken! Erase from your heart the perfumed dreams of velvet black eyes, under the dark awning of deranged thoughts make your bitter coffee of sorts, under the dark awning of deranged thoughts make your bitter coffee of sorts! |